Кои са народните будители?
Нашето училище още от създаването си носи с гордост името "Народни будители".
Народните будители са всички онези просветители, книжовници, борци за свобода, чиито имена са останали в историята на България заради любовта им към родината и посвещението, за отдадеността им за благото на народа.
Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.
Още през 10-ти век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души"
А през Възраждането Паисий напомня с гневен упрек, че родният език е този, който ще ни съхрани като българи: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?"
Споменавайки народните будители, ние никога не трябва да забравяме имена като
Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на Българското възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история. През 1872 година той написва "История славянобългарска", чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.
Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.
Васил Априлов – просветител, дарител, помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.
Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.
Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи връх не само във възрожденската, но и изобщо в цялата българската литература.
Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.
Добри Чинтулов – български учител и просветител, човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.
Васил Левски - идеологът и организаторът на българското национално освободително движение, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен като Апостолът на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да са с равни права, независимо от народност и вяра. Демократ, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-великото човешко качество.
Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането. Участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.
Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което полага основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.
Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.
...И още много други.
Този списък е отворен и в него постоянно се прибавят хора – наши съвременници, които изграждат със собствените си неуморни усилия нашето общество и нас като личности. Това са всички онези хора - просветители, които отварят ума и сетивата ни към славната българска история и към родолюбие.
Денят на народните будители се празнува на 1 ноември. Това е и патронният празник на нашето училище. За първи път този ден се празнува през 1909 година в Пловдив. Започва да се чества официално с указ на цар Борис III през 1923 година, като за тази дата е обявена за официален празник. Денят на народните будители се отбелязва до 1945 година, когато е забранен и отменен. След периода на комунизма, Народното събрание възстановява честването му през 1992 година, като празник на заслужилите българи, към които са причислени и учителите, като знак на уважение и благодарност към великите личности, изиграли важна роля с просветителската и революционната си дейност, за пробуждане на националното самосъзнамие и гордост на българите, в оформянето на националната ни идентичност и за националното ни освобождение.
Днес, повече от всякога ни е нужна опората и силата на нашите дълбоки български корени. Само уважавайки и пазейки това, което сме, ще можем да очакваме и изискваме уважение и зачитане като равни от всички други народи!
Кой е Атанас (Танчо) Шабанов?
От юли 2020 г. със заповед на министъра на образованието на България училище "Народни будители" е с бенефициент Бъларска културна асоциация в Кипър "Атанас Шабанов". Организацията е създадена през 2016 г. от родолююбиви българи, живеещи в Кипър и в частност район Фамагуста, с цел да обединява и поддържа българщината сред сънародниците ни в региона и на целия остров.
Патрон на организацията е Атанас (Танчо) Шабанов - български революционер, организатор и участник в Априлското въстание от 1876 г. Той е рден в Копривщица, около 1844-47 г. Занаятчия. В неговото кафене заседава копривщенският революционен комитет. В дома му се складирало оръжието на комитета и се събирали революционерите. Близък съратник на Георги Бенковски и Тодор Каблешков, той се сочи за пръв хроникьор на въстанието.
В своите спомени, озаглавени "Описание на живота ми", той подробно описва събитията по подготовката и хода на въстанието. Той е този, който удря църковните камбани, за да извести копривщенци, че въстанието е вдигнато. Смята се и, че именно Танчо Шабанов, под диктовката на Тодор Каблешков, пише известното Кърваво писмо, с което е обявено избухването на въстанието в Копривщица.
След потушаването на бунта бил арестуван в резултат на предателство и по-късно изпратен на заточение в Кипър. Пристига на острова на 15 септември 1877 г. заедно с други българи - участници в Априлското въстание. В мемоарите си Атанас Шабанов подробно и ярко разказва за пребиваването си в Кипър, за бита и традициите на местните хора, за топлото им отношение към заточениците. Така спомените на българския революционер се превръщат и в ценен източник на информация и за кипърската историография.
Тази част от мемоарите на Ат. Шабанов беше издадена през 2013 г. в Кипър като съвместен проект на посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър, осъществен в рамките на Кипърското председателство на Европейския съюз.
Двуезичното издание съдържа онази част от дневника на Танчо Шабанов, разказваща за неговото заточение в Кипър в периода 1877 – 1878 г. В книгата са включени и фотокопия на оригинала, на документи, написани или подписани от Танчо Шабанов, негови снимки и рисунки.
В библиотеката на училището ни се съханяват екземпляри от изданието и всеки, който жеае, може да се запознае с книгата.
